Защо да сменим досегашната канализационна инсталация от PVC, с ПОЛИПРОПИЛЕН, същия материал, от който са и водопроводните тръби.
Тъй като досегашната канализационна инсталация е изпълнена с остарелите морално и физически амортизирани тръби от PVC, за новата трябва да се изберат тръби от полипропилен, същия материал, от който са и водопроводните тръби. Те имат по-висока механична якост, т.е. значително по-здрави са и по-трудно чупливи от тръбите от PVC, които стават особено крехки при температури под 0 °С. Освен това тръбите от полипропилен практически не стареят, включително и оставени продължително време на слънчево греене, нещо, което не може да се каже за тръбите от PVC. Много съществено предимство на тръбите от полипропилен е почти двукратно по-голямата им устойчивост на високи температури – до 110 °С, докато работната температура на тръбите от PVC е от 40 °С до 60 °С.
Времето, когато канализационните тръби от PVC се продаваха на метър, съединяваха се чрез нагряване за разширяване на края на едната, напъхване и залепване на следващата, също отдавна е отминало. Съвременните тръби от полипропилен се произвеждат с едностранна присъединителна муфа с поставен лабиринтен гумен уплътнител в нейния жлеб. Свързването помежду им, към различните присъединителни части (фитинги) и други елементи (подов сифон, сифон за свързване на перална машина и др.) става само чрез напъхване и без лепене. Съединението е сигурно, при нужда може да се разкачи и е способно да поема известно термично удължаване или скъсяване на тръбата, без това да се отрази на неговата плътност. Уплътнителят осигурява плътност дори при обратно течение на водата. Преди свързване жлебът на муфата трябва да се провери и при необходимост се почиства с кърпа, същото се прави и с гумения уплътнител, след което той се поставя на мястото си, като се внимава да не бъде обърнат обратно.
Оригиналният край на всяка тръба или присъединителна част има фабрично направено скосяване, което спомага за по-лесното ù напъхване в отвора на уплътнителя. Това трябва да става с известно, но не прекалено усилие, което може да причини избутване на уплътнителния пръстен от жлеба. За всички големини на тръбите и особено при по-големите диаметри се препоръчва обмазване на края на тръбата със специална смазка, която силно намалява триенето и улеснява вкарването на тръбата, без да се поврежда уплътнителят. С нея се намазва околовръст и ръбът на уплътнителя.
Често се налага скъсяване на дадена тръба, за което тя трябва да бъде прерязана със специален инструмент или с ножовка за метал. Рязането с ножовка без помощно приспособление по правило води до изкривяване на среза, което не бива да се допуска. За да не задират в уплътнителя, грапавите ръбове по края на тръбата се скосяват под ъгъл 15° чрез остъргване с остър нож или изпиляване с широка пила за метал и окончателно заглаждане с абразивен лист
Във всеки случай прокарването на канализационните тръби изисква внимателно обмисляне и препоръчително пробно сглобяване „на сухо”, докато се стигне до оптималното решение. Това става по-лесно, като се извадят гумените уплътнители и се поставят отново преди окончателното сглобяване на тръбното разклонение.
Вертикалните тръби на инсталацията се закрепват здраво към стената с помощта на специални метални скоби. Те обхващат тръбата непосредствено под уширението за муфата. Скобата създава „твърда точка“ на фиксиране на единия край на тръбата, което не ù позволява да се премества в резултат на температурното удължаване. То се поема от оставеното разстояние вътре в муфата и поради това не се получава разместване на тръбопровода.
Тъй като досегашната канализационна инсталация е изпълнена с остарелите морално и физически амортизирани тръби от PVC, за новата трябва да се изберат тръби от полипропилен, същия материал, от който са и водопроводните тръби.
